Няма думи, с които да опиша разочарованието и възмущенеието си...!! Не знам дори как да започна. Но на кратко и без да ви натоварвам много ще ви разкажа и се надявам да ме разберете, и да ми дадете съвет.    На 22 години съм и от няколко месеца живея в София. Приместихме се заради работата на приятелят ми.Всичко ми беше чуждо, непознато или по точно ""не знаех къде се намирам"".Бях уплашена! Естествено и съвсем нормално и аз трябваше да си намеря работа. Пусках CV-та, ходех на интервюта, кое от кое по съмнителни, но не се отказах. Изчетох всичко, за това как да се държа и какво да правя по време на въпросните срещи с бъдещите ми евентуални работодатели  ....
 Един ден ми се обаждат с покана интервю  (може би 10-то в рамките на месеца) и аз естествено приемам.
И както се изисква нагласена, усмихната, лъчезарна се срещнах с новия ми шеф... Ммм да.. Работата беше касиер в склад за дрехи.Накратко ми обясниха задълженията, заплащане, кога, къде и как се работи и т.н. 
Обачеее... ""приказката "" свърши за месец и половина.!!! Дойде време за заплата... бях работила 28 дена(1 месец) по 10 часа на ден и както се досещате заплатата не беше тази, за която говорихме!!! Бях се разболяла ... болеше ме всичко(гърло, глава, цялото тяло), но не си взех болничен.. а то даже се оказа, че дори и не мога, защото аз си плащам всичко и даже не ми приемали болничния лист. 
Моята колежка, която уж взема колкото мен и удържаха два пъти по- малко за осигуровки...Не разбрах как стана този номер! Сериозно? За това реших да попитам.
О, забравих да ви кажа, че за месец и половина не ми  дадоха копие от договора.. не можели да го намерят. ПФФ!!! Както и да е. Започнах да питам и да разпитвам, все пак съм млада и все още не разбирам всичко... Как се смятат осигуровки, защо са така нещата с болничния, КЪДЕ ми е договора и прочие.Шефът се опита да ми обясни.. и само да уточня, че не сме се карали или някакви такива, съвсем нормален разговор проведохме и така деня си свърши.
Прибрах се и не след дълго ми звъни ШЕФКАТА и ми казва, че съм уволнена!!!!!!!!!!! Попитах ""Защо?"" А тя ми каза, че шефа и е разказал какво е станало през деня.Попитах я какво е станало,но не получих отговор, а само извинение, че не и се обяснявало и раговора приключи. Повтарям, че НЕ СМЕ СЕ КАРАЛИ, а си гоорихме нормално с шефа!!! Само питах.
Рано или късно щях да напусна ... то не си струваше да седя там за някви мизерни пари, а почиваш, когато на тях им е скимне, а ако може и без почивка (както стана при мен), без болнични, удържат ти колкото си поискат, без договор...Пътя ли да си платя, храната ли.. кое..? И само не разбрах ЗАЩО ме уволниха?? Май ги притесних с въпросите си? Не знам!....
 


 

 

Благодаря, че прочете за проблема ми и за отговора. Непременно ще проверя дали са ми платили осигуровките.. все пак ми удържаха близо 200 лева за тях!! И за договора знам, че и аз трябва да имам копие. Не знам .. направо нямам думи!! Толкова нагли хора.. седят и ти се смеят, и ти говорят сладки приказки, и след 2 часа те уволняват, защото си питал за правата си!!!